in

15 януари 1919 г. Роза Люксембург и Карл Либкнехт са убити

--Твоята реклама тук--

На 15 януари 1919 г. – Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са заловени и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.

Карл Либкнехт / 13 август 1871 – 15 януари 1919 / е виден немски политик, социалист, деец на германското и международното работническо движение, един от основателите на Комунистическата партия на Германия и водач на въстанието от януари 1919 г.

Роден е на 13 август 1871 г. в Лайпциг. Син е на Вилхелм Либкнехт, един от основателите на германската социалдемократическа партия (СПД). Учи право и икономика в Лайпциг и Берлин, мести се в Берлин през 1899 г. и отваря адвокатска кантора с брат си Теодор. Защитава много социалдемократи в политически процеси. През 1900 г. сключва брак с Юлия Парадис, от който се раждат три деца. Жена му умира през 1911 г.

Карл Либкнехт е член на СПД от 1900 г. и принадлежи към лявото и крило. Основател и президент е на Социалистическия младежки интернационал от 1907 до 1910 г., припомня сайтът “Жарава”.

Той с ентусиазъм приветства революцията от 1905-1907 г. в Русия. На партийния конгрес на социалдемократите в Йена от 1905 г. Либкнехт провъзгласява всеобщата масова политическа стачка за „специфично пролетарско средство за борба”. В 1906 г. на Манхаймския партиен конгрес той разобличава политиката на германското правителство в подкрепа на царския режим в Русия за задушаване на революцията и призовава германския пролетариат да последва в своята борба примера на руските работници.

В тези години в германската социалдемокрация се оформя ляво течение. Един от видните му ръководители, наред с Роза Люксембург, става и Карл Либкнехт.

В 1907 г. е издадена неговата брошура „Милитаризъм и антимилитаризъм”, в която за пръв път в марксистката литература той обстоятелствено анализира естеството на милитаризма в империалистическата епоха и теоретически обосновава необходимостта за антимилитаристическа пропаганда като една от формите на класова борба на пролетариата. Това е повод в края на 1907 г. имперския съд да го обвини в „държавна измяна” и изпрати в затвора за 18 месеца от 1907 до 1909 г.

В 1908 г. е избран за депутат в парламента на Прусия, докато излежава присъда в Глац, Силезия.

Избран е за депутат в Райхстага през 1912 г. Става водеща фигура в борбата срещу милитаризма. К. Либкнехт заедно с Роза Люксембург се обявяват против реформаторската тактика на десните социалдемократически лидери. Отделя голямо внимание на антивоенната агитация и политическата работа сред младежта. На партийния конгрес през 1912 г. в Хемниц той призовава за укрепване международната пролетарска солидарност като решаващо средство за борба с очертаващата си война и дрънкането на оръжие.

През април 1913 г. от трибуната на Райхстага Либкнехт определя ръководителите на военните монополи като войнолюбци и подпалвачи на война.

На 2 декември 1914г. той е единственият депутат от СПД, гласувал срещу военните кредити и против участието на Германия в Първата световна война. С писмено заявление в Райхстага Либкнехт характеризира Първата световна война като завоевателна. Парламентарният му имунитет е свален.

Работейки активно против Първата световна война на Цимервалската конференция от 1915 г. той издига лозунга „ Гражданска война, а не граждански мир !”, като предлага да се обърне оръжието срещу класовите врагове вътре в страната, застъпва се за интернационална класова борба за мир, за социалистическа революция и предлага да се създаде нов Интернационал.

--Твоята реклама тук--

В листовката „ Главният враг е в собствената страна !” от май 1915 г. Либкнехт посочва, че главният враг на немския народ е германския империализъм.

През август 1914 г. сформират заедно с Роза Люксембург, Клара Цеткин, Франц Меринг и др. групата Die Internationale, която по-късно се превръща в групата „Спартак“ през януари 1916 г. или т.нар. Спартакистка лига.

Либкнехт е арестуван и изпратен на Източния фронт заради изповядване идеята за пролетарска революция. На фронта отказва да се бие и служи като помощен персонал. Поради влошеното му здраве е изпратен обратно в Германия.

През януари 1916 г. Либкнехт е изключен от социалдемократическата фракция в Райхстага. Но от трибуната на пруската палата на депутатите той призовава берлинския пролетариат да излезе на демонстрация на 1 май 1916 г. с лозунги „Долу войната !” и „Пролетарии от всички страни, обединявайте се !”

На самата демонстрация на 1 май 1916 г. Либкнехт призовава за сваляне на правителството и отново е арестуван и осъден на затвор от 4 години и един месец. В затвора с радост посреща съобщението за победата на Октомврийската революция в Русия. Веднага призовава немските войници да не позволяват да ги използват в качеството на палачи на руската революция.

Освободен от Ноемврийската революция – 1918 г., той веднага се хвърли в борбата, заедно с Роза Люксембург. Излизайки от затвора, Либкнехт отново разгръща активна революционна дейност. Листовка от 8 ноември, един от авторите, на която е и той, призовава немските работници да свалят правителството. Незабавно организира заедно с Роза Люксембург издаването на вестник «Роте фане», първия брой, от който излиза на 9 ноември 1918 г.

Либкнехт издига глас за задълбочаване на Ноемврийската революция, енергично разобличава лидерите на германските социалдемократи, подчертавайки, че те се стремят да ликвидират революцията в самия и зародиш, както и срещу ръководството на центристката Независима социалдемократическа партия, които поощряват тези стремежи.

На 9 ноември 1918 г. декларира създаването на “свободна социалистическа република” само два часа след декларацията за създаването на Ваймарската република.

На 29 – 31 декември 1918 г. участва в създаването на Германската комунистическа партия и става неин председател.

През януари 1919 г. е един от инициаторите и организаторите на спартакисткото въстание в Берлин. Революционната борба на Либкнехт предизвиква огромно недоволство от страна на водачите на Социалдемократическата партия в Германия – те открито искат убийството на вождовете на новата Комунистическа партия. До 13 януари въстанието е потушено, а на 15 януари Карл Либкнехт и Роза Люксембург са заловени и в същия ден са убити без съд и присъда.

--Твоята реклама тук--

Източник: Факти.бг

--Твоята реклама тук--

Какво мислите?

0 гласа
Upvote Downvote

--Твоята реклама тук--

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

--Твоята реклама тук--

2021. Джипът стана хеликоптер

2021. Джипът стана хеликоптер

Vaksina Moderna 1

Започва имунизацията с ваксината на Moderna